Dec 14, 2019, 4:54 PM

Спри и ме дочакай 

  Poetry » Other
731 1 3

 

Ръцете ти
отлетяха -
прелетни птици
и стана пусто.
В тишината се удавих.
Аромата ти остана
и като паяжина ме оплете.
Хванах се за неизказаните думи
и минали обещани срещи.
По дяволите това мълчание.
Послушай тичащите стъпки
и звънът на счупените оправдания.
Не не искам да се връщаш -
не е добър  пътя на обратно.
Спри и ме дочакай -
тъй както птицата дочаква
уморената си дружка.

А може би съдбата...

© Слава Костадинова All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??