14.12.2019 г., 16:54 ч.

Спри и ме дочакай 

  Поезия » Друга
579 1 3

 

Ръцете ти
отлетяха -
прелетни птици
и стана пусто.
В тишината се удавих.
Аромата ти остана
и като паяжина ме оплете.
Хванах се за неизказаните думи
и минали обещани срещи.
По дяволите това мълчание.
Послушай тичащите стъпки
и звънът на счупените оправдания.
Не не искам да се връщаш -
не е добър  пътя на обратно.
Спри и ме дочакай -
тъй както птицата дочаква
уморената си дружка.

А може би съдбата...

© Слава Костадинова Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??