Спри и ме дочакай
Ръцете ти
отлетяха -
прелетни птици
и стана пусто.
В тишината се удавих.
Аромата ти остана
и като паяжина ме оплете.
Хванах се за неизказаните думи
и минали обещани срещи.
По дяволите това мълчание.
Послушай тичащите стъпки
и звънът на счупените оправдания.
Не не искам да се връщаш -
не е добър пътя на обратно.
Спри и ме дочакай -
тъй както птицата дочаква
уморената си дружка.
А може би съдбата...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Слава Костадинова Всички права запазени
