Спътници
Тръпка, стон,
удивление
пред хоризонти
променящи се ,пред врати,
които минало
затръшват...
без страх пред река
обезумяла,
пред завои неочаквани
и прагове озъбени...
Спътници,
с пламък на мечти
в есенна палитра -
в овехтяла тишина
до изнемога да се храним
с любов...
Спътници сме
в експреса на времето
останало -
обичай,
просто обичай,
нищо не питай - обичай...
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Дима Все права защищены
