Тръпка, стон,
удивление
пред хоризонти
променящи се ,пред врати,
които минало
затръшват...
без страх пред река
обезумяла,
пред завои неочаквани
и прагове озъбени...
Спътници,
с пламък на мечти
в есенна палитра -
в овехтяла тишина
до изнемога да се храним
с любов...
Спътници сме
в експреса на времето
останало -
обичай,
просто обичай,
нищо не питай - обичай...
© Дима All rights reserved.
anonimapokrifoff
Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
