Тръпка, стон,
удивление
пред хоризонти
променящи се ,пред врати,
които минало
затръшват...
без страх пред река
обезумяла,
пред завои неочаквани
и прагове озъбени...
Спътници,
с пламък на мечти
в есенна палитра -
в овехтяла тишина
до изнемога да се храним
с любов...
Спътници сме
в експреса на времето
останало -
обичай,
просто обичай,
нищо не питай - обичай...
© Дима All rights reserved.
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
