Спътници
Тръпка, стон,
удивление
пред хоризонти
променящи се ,пред врати,
които минало
затръшват...
без страх пред река
обезумяла,
пред завои неочаквани
и прагове озъбени...
Спътници,
с пламък на мечти
в есенна палитра -
в овехтяла тишина
до изнемога да се храним
с любов...
Спътници сме
в експреса на времето
останало -
обичай,
просто обичай,
нищо не питай - обичай...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Дима Всички права запазени
