19.09.2008 г., 15:16 ч.

Спътници 

  Поезия » Бели стихове
521 0 10

Тръпка, стон,

удивление

пред хоризонти

променящи се ,пред врати,

които минало

затръшват...

без страх пред река

обезумяла,

пред завои неочаквани

и прагове озъбени...

Спътници,

с пламък на мечти

в есенна палитра -

в овехтяла тишина

до изнемога да се храним

с любов...

Спътници сме

в експреса на времето

останало -

обичай,

просто обичай,

нищо не питай - обичай...

© Дима Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • "просто обичай,
    нищо не питай - обичай..."
    Просто обичай!!!
  • Благодаря,Вълчо,на Ася също-нека всички носим чистата любов в сърцата си...Прегръдки!
  • Ей,Слънчице,страхотна енергия има в този стих!И хъс за обич!Благодаря ти за хубавата емоция,Дима!Радвам се,че те познавам!
  • много думи не са нужни....
    само обич стига!
  • "Спътници,

    с пламък на мечти

    в есенна палитра -

    в овехтяла тишина

    до изнемога да се храним

    с любов..."

    Великолепно!

  • много хубаво...невероятно красив финал...
    просто обичай...с обич.
  • Искрено и лично. Хубаво стихче - звучи като посвещение.Вземам си го
  • Зем,експрес е все пак-къде да те чакам?Благодаря за свежия коментар! Поздрави!Златке,Никол,мислите като мен ,нали-животът е чудо...Прегръдки!
  • Диме, мятам се на тоя влак гратисчия-да имаш повече билети?! Зем.
  • Спътници сме

    в експреса на времето

    останало -

    обичай,

    Страхотно и вярно си го написала!Любовта е отговора и спасението за този свят!Поздрави!
Предложения
: ??:??