2 нояб. 2007 г., 14:23

Среднощен пай

Поэзия » Философская

870 0 11

Среднощен пай ухае и аз отивам да похапна.
Бризът на мечтите ми развихря апетитно
желания и страсти, с жажда ненаситна
и флуиди между тях, които се кръстосват!

Със истина сурова, до дъно купата изпразних.
Като вехтошар из миналото се порових.
Замръзна на лицето ми усмивка, без угризение,
всичко бе взето, само светлина влетя
                                                            безропотно!

По светло прекосих нощта, с умиление.
Хапнах от пая на надеждата, до звездите
                                                            отвесно!
Да, имам смелост в джоба да сложа
                                                            страховете!
И по пътеката, старата, пак да премина
                                                            с озарение!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

Jenata_Na_Dqvola (Милена Йорданова)

МНого вкусен пай

2007-11-03T12:27:59+02:00
Довереница (Дочка Василева)

Страховете се скриха,
а от пая троха не остана.
Но заспали са след този стих
Много хора с надежда нахранени...

++++++

2007-11-02T22:09:35+02:00
Аквалия (Лилия Ресенска)

Превъзходна си!

2007-11-02T21:57:43+02:00
venus (Вечерница или Зорница)

Благодарско за вкусната почерпка, Мариола ...отдавна не бях похапвала толкова блажено от пая на сладкия Живот! Чудесна си в това свое стихотворение, просто ме пренесе при звездите! Много усмивки за теб

2007-11-02T21:28:09+02:00
Nella_gold (Нели )

Остави ми от пая, Мариолка!

2007-11-02T19:25:20+02:00