Nov 2, 2007, 2:23 PM

Среднощен пай 

  Poetry » Phylosophy
721 0 11
Среднощен пай ухае и аз отивам да похапна.
Бризът на мечтите ми развихря апетитно
желания и страсти, с жажда ненаситна
и флуиди между тях, които се кръстосват!
Със истина сурова, до дъно купата изпразних.
Като вехтошар из миналото се порових.
Замръзна на лицето ми усмивка, без угризение,
всичко бе взето, само светлина влетя
безропотно!
По светло прекосих нощта, с умиление.
Хапнах от пая на надеждата, до звездите
отвесно! ...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Мариола Томова All rights reserved.

Random works
: ??:??