2 nov 2007, 14:23

Среднощен пай 

  Poesía » Filosófica
641 0 11
Среднощен пай ухае и аз отивам да похапна.
Бризът на мечтите ми развихря апетитно
желания и страсти, с жажда ненаситна
и флуиди между тях, които се кръстосват!

Със истина сурова,  до дъно купата изпразних.
Като вехтошар из миналото се порових.
Замръзна на лицето ми  усмивка, без угризение,
всичко бе взето, само светлина влетя
                                                            безропотно!

По светло прекосих нощта, с умиление.
Хапнах от пая на надеждата, до звездите
                                                            отвесно!
Да, имам смелост в джоба да сложа
                                                            страховете!
И по пътеката, старата, пак да премина
                                                            с озарение!

© Мариола Томова Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??