Среднощен пай
Среднощен пай ухае и аз отивам да похапна.
Бризът на мечтите ми развихря апетитно
желания и страсти, с жажда ненаситна
и флуиди между тях, които се кръстосват!
Със истина сурова, до дъно купата изпразних.
Като вехтошар из миналото се порових.
Замръзна на лицето ми усмивка, без угризение,
всичко бе взето, само светлина влетя
безропотно!
По светло прекосих нощта, с умиление.
Хапнах от пая на надеждата, до звездите
отвесно!
Да, имам смелост в джоба да сложа
страховете!
И по пътеката, старата, пак да премина
с озарение!
Бризът на мечтите ми развихря апетитно
желания и страсти, с жажда ненаситна
и флуиди между тях, които се кръстосват!
Със истина сурова, до дъно купата изпразних.
Като вехтошар из миналото се порових.
Замръзна на лицето ми усмивка, без угризение,
всичко бе взето, само светлина влетя
безропотно!
По светло прекосих нощта, с умиление.
Хапнах от пая на надеждата, до звездите
отвесно!
Да, имам смелост в джоба да сложа
страховете!
И по пътеката, старата, пак да премина
с озарение!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Мариола Томова Всички права запазени
Чудесна си в това свое стихотворение, просто ме пренесе при звездите! Много усмивки за теб
