Среднощен размисъл
Тази вечер пак няма луна,
пак звездите зад облак са скрити
и лишени от лъч светлина,
тихо взират се в мрака очите.
Бавно стеле се синя мъгла,
с вик безмълвен обгръща душите,
зад угаснали, неми стъкла
колко тайни надежди са скрити!
Колко призрачни сенки пълзят
и проникват в човешките мисли,
колко хора тревожни не спят
и си спомнят заблуди и истини...
В синкав мрак е потънал града,
натежал от съдби и въпроси,
но красива е пак вечерта,
светлина ако в себе си носиш,
ако виждаш и в мрака лъчи,
ако води те пулса ти верен...
Който има в душата очи,
той звезди и луна ще намери!
пак звездите зад облак са скрити
и лишени от лъч светлина,
тихо взират се в мрака очите.
Бавно стеле се синя мъгла,
с вик безмълвен обгръща душите,
зад угаснали, неми стъкла
колко тайни надежди са скрити!
Колко призрачни сенки пълзят
и проникват в човешките мисли,
колко хора тревожни не спят
и си спомнят заблуди и истини...
В синкав мрак е потънал града,
натежал от съдби и въпроси,
но красива е пак вечерта,
светлина ако в себе си носиш,
ако виждаш и в мрака лъчи,
ако води те пулса ти верен...
Който има в душата очи,
той звезди и луна ще намери!
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Вики Все права защищены
