5 янв. 2010 г., 11:19

Среща

1.3K 0 11

Подготвям се

за дълго чаканата среща.

Сресвам бавно мислите

и броя ударите на сърцето –

по-малко са с един.

Затварям очи

и навътре поглеждам.

Бяло е и е чисто,

поне така ми се иска.

Но в ъглите не надничам.

Там, под изгорели свещи,

тихо светят стари спомени

от отминалите срещи.

Още един удар на сърцето

и ще тръгвам.

Знам, тя вече чака -

там, отсреща.

Любовта никога не пропуска

своята среща.

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Ники Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Геновева, Петър и Весела - благодаря ви.

    Желая на всички хубави и продължителни срещи през цялата година!
  • ! Абсолютно точно! Нито една среща с любовта да не пропускаш!
    Весела и щастлива Нова година!
  • хубав стих!
  • тиха сякаш, но изключително въздействаща творба!
    поздравления!
  • Белла, това пророчество ли е?
    Изглежда си чела нещо, което аз още не съм написал...

Выбор редактора

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...