5 янв. 2010 г., 11:19

Среща

1.3K 0 11

Подготвям се

за дълго чаканата среща.

Сресвам бавно мислите

и броя ударите на сърцето –

по-малко са с един.

Затварям очи

и навътре поглеждам.

Бяло е и е чисто,

поне така ми се иска.

Но в ъглите не надничам.

Там, под изгорели свещи,

тихо светят стари спомени

от отминалите срещи.

Още един удар на сърцето

и ще тръгвам.

Знам, тя вече чака -

там, отсреща.

Любовта никога не пропуска

своята среща.

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Ники Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Геновева, Петър и Весела - благодаря ви.

    Желая на всички хубави и продължителни срещи през цялата година!
  • ! Абсолютно точно! Нито една среща с любовта да не пропускаш!
    Весела и щастлива Нова година!
  • хубав стих!
  • тиха сякаш, но изключително въздействаща творба!
    поздравления!
  • Белла, това пророчество ли е?
    Изглежда си чела нещо, което аз още не съм написал...

Выбор редактора

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...