Подготвям се
за дълго чаканата среща.
Сресвам бавно мислите
и броя ударите на сърцето –
по-малко са с един.
Затварям очи
и навътре поглеждам.
Бяло е и е чисто,
поне така ми се иска.
Но в ъглите не надничам.
Там, под изгорели свещи,
тихо светят стари спомени
от отминалите срещи.
Още един удар на сърцето
и ще тръгвам.
Знам, тя вече чака -
там, отсреща.
Любовта никога не пропуска
своята среща.
© Ники All rights reserved.
Абсолютно точно! Нито една среща с любовта да не пропускаш!
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
