Подготвям се
за дълго чаканата среща.
Сресвам бавно мислите
и броя ударите на сърцето –
по-малко са с един.
Затварям очи
и навътре поглеждам.
Бяло е и е чисто,
поне така ми се иска.
Но в ъглите не надничам.
Там, под изгорели свещи,
тихо светят стари спомени
от отминалите срещи.
Още един удар на сърцето
и ще тръгвам.
Знам, тя вече чака -
там, отсреща.
Любовта никога не пропуска
своята среща.
© Ники All rights reserved.
Абсолютно точно! Нито една среща с любовта да не пропускаш!
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
