DORA.1 (Тодорка Атанасова)
85 233
19 июн. 2018 г., 14:25  

Среща 

  Поэзия » Белые стихи
884 1 6

Събуди се прозорецът, а беше вечер.

Масата стоеше мирно.

Бялата покривка потрепери, за да напомни,

че в стаята се влиза – тихо.

Поставихме лакти върху нея – двама.

Дистанцията се скъсява грациозно –

върви на пръсти.

Точно в този миг на първа крачка

бързоварът изпусна своята пара.

По прозореца се стече аромата от къпина – дива. 

Капките му – ярки, рисуваха най-хаотичната картина.

Бяхме по сандали, а беше Зима.

Накъде? –

По Пътя - към другия.

В стаята звучеше песен –

Бяла.

 

19.06.2018г.

© Тодорка Атанасова Все права защищены

Произведение участвует в конкурсе:

Накъде вървиш, човеко? »

34 место

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??