Jun 19, 2018, 2:25 PM  

Среща 

  Poetry » White poetry
859 1 6

Събуди се прозорецът, а беше вечер.

Масата стоеше мирно.

Бялата покривка потрепери, за да напомни,

че в стаята се влиза – тихо.

Поставихме лакти върху нея – двама.

Дистанцията се скъсява грациозно –

върви на пръсти.

Точно в този миг на първа крачка

бързоварът изпусна своята пара.

По прозореца се стече аромата от къпина – дива. 

Капките му – ярки, рисуваха най-хаотичната картина.

Бяхме по сандали, а беше Зима.

Накъде? –

По Пътя - към другия.

В стаята звучеше песен –

Бяла.

 

19.06.2018г.

© Тодорка Атанасова All rights reserved.

The work is a contestant:

Накъде вървиш, човеко? »

34 Position

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??