Среща
Събуди се прозорецът, а беше вечер.
Масата стоеше мирно.
Бялата покривка потрепери, за да напомни,
че в стаята се влиза – тихо.
Поставихме лакти върху нея – двама.
Дистанцията се скъсява грациозно –
върви на пръсти.
Точно в този миг на първа крачка
бързоварът изпусна своята пара.
По прозореца се стече аромата от къпина – дива.
Капките му – ярки, рисуваха най-хаотичната картина.
Бяхме по сандали, а беше Зима.
Накъде? –
По Пътя - към другия.
В стаята звучеше песен –
Бяла.
19.06.2018г.
© Тодорка Атанасова All rights reserved.
