DORA.1 (Тодорка Атанасова)
85 233
19.06.2018 г., 14:25 ч.  

Среща 

  Поезия » Бели стихове
886 1 6

Събуди се прозорецът, а беше вечер.

Масата стоеше мирно.

Бялата покривка потрепери, за да напомни,

че в стаята се влиза – тихо.

Поставихме лакти върху нея – двама.

Дистанцията се скъсява грациозно –

върви на пръсти.

Точно в този миг на първа крачка

бързоварът изпусна своята пара.

По прозореца се стече аромата от къпина – дива. 

Капките му – ярки, рисуваха най-хаотичната картина.

Бяхме по сандали, а беше Зима.

Накъде? –

По Пътя - към другия.

В стаята звучеше песен –

Бяла.

 

19.06.2018г.

© Тодорка Атанасова Всички права запазени

Произведението е участник в конкурса:

Накъде вървиш, човеко? »

34 място

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??