Среща със себе си
Тъжен улиците гаснещи пристъпвам.
- Погледни мрака - каза ми сърцето.
Ще видиш, че той не съществува,
просто има отсъствие на светлина.
Огледай го.
Огледай се
в него. Той е огледало за душата.
Попаднала в него, тя се разтваря,
разкрива несъвършенствата, от които е изплетена.
Но на Кого ги показва?!
А от Кого ги крие?!?
Дали не от мъжа с латерната?
- Аз обичам мъжа с латерната - казва дневното сърце.
- Но аз се страхувам - казва то нощем. -
Да, от него се страхувам и будувам,
за да изразя неизразеното през деня.
Ще спя утре през деня! - настоява то.
Утре ще е дългият пореден ден,
в който всички ние ще се събудим заспали,
за да прекосим улиците
и да послушаме приказния глас на скрибуцащата латерна...
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Костадин Райчев Все права защищены
