8 окт. 2008 г., 13:26
Среща със себе си
Тъжен улиците гаснещи пристъпвам.
- Погледни мрака - каза ми сърцето.
Ще видиш, че той не съществува,
просто има отсъствие на светлина.
Огледай го.
Огледай се
в него. Той е огледало за душата.
Попаднала в него, тя се разтваря,
разкрива несъвършенствата, от които е изплетена.
Но на Кого ги показва?!
А от Кого ги крие?!?
Дали не от мъжа с латерната?
- Аз обичам мъжа с латерната - казва дневното сърце.
- Но аз се страхувам - казва то нощем. -
Да, от него се страхувам и будувам,
за да изразя неизразеното през деня.
Ще спя утре през деня! - настоява то.
Утре ще е дългият пореден ден,
в който всички ние ще се събудим заспали,
за да прекосим улиците
и да послушаме приказния глас на скрибуцащата латерна...
© Костадин Райчев Все права защищены
Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
-
Какъв си ти бе глупак!!Знам,щастлив си,че си далеч от мен,защото!!
-
Шшшшшшш алоооо кога сам казвал че моето творчество не попада към категорията на излишното балабар с хвалената ти Ягорида.Тука има само един зародиш на поет мисля че беше кумеца.И поздрави Лукавия ма не от мен ей така от някой.
-
Само твоята творба, е да речем - шедьовър, а "всичко друго е ненужно творчество". Явно четеш някой други сайтове...Прочети в този сайт стиховете на Дарина Дечева, Яна Кременска, Александър Калчев (стихотворението му - Ягорида)и още много автори, Другият път ще ти пиша и други имена...Засега, чети и се учи...А другото е от Лукавия!
-
Хубавичко е!
-
И от мен поздрав за добре дошъл!
-
Добре дошъл!
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Все права защищены. Произведения являются собственностью их авторов.
