23 авг. 2018 г., 19:54

Сродна душа

582 3 5

Колко красива е човешката душа,

когато опознаеш я отблизо, 

палитра от емоции е тя,

в нея няма грам циничност.

 

Колко е влюбчива и възпитана

когато я погалиш с разбраност, 

понякога дори едно намигване 

би стигнало да скрие своята вялост.

 

Когато срещне родстена душа

личи си, тя приказва другояче, 

оглежда се в нейните слова,

намерила съмишленик, другарче.

 

Ах. колко безрезервно се отдава

в нея няма капка хладина.

Любов душите (двете) им сплотява.

посяват мир, покълва добрина!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Виктория Тасева Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Миловидно!
  • Поздрави, Иржи!
  • Чудесно е да имаш сродна душа,тогава всичко изглежда по-топло,по-красиво,по-емоционално,по-добро.....Така е ,Виктория!
  • Благодаря ви Катя и Влади, а също и LiaNik, затова че харесахте стихчето! Поздравите са изцяло за вас! Ползотворен уикенд ви желая!
  • Поздравления за хубавия стих, Виктория!

Выбор редактора

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...