23.08.2018 г., 19:54

Сродна душа

585 3 5

Колко красива е човешката душа,

когато опознаеш я отблизо, 

палитра от емоции е тя,

в нея няма грам циничност.

 

Колко е влюбчива и възпитана

когато я погалиш с разбраност, 

понякога дори едно намигване 

би стигнало да скрие своята вялост.

 

Когато срещне родстена душа

личи си, тя приказва другояче, 

оглежда се в нейните слова,

намерила съмишленик, другарче.

 

Ах. колко безрезервно се отдава

в нея няма капка хладина.

Любов душите (двете) им сплотява.

посяват мир, покълва добрина!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Виктория Тасева Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Миловидно!
  • Поздрави, Иржи!
  • Чудесно е да имаш сродна душа,тогава всичко изглежда по-топло,по-красиво,по-емоционално,по-добро.....Така е ,Виктория!
  • Благодаря ви Катя и Влади, а също и LiaNik, затова че харесахте стихчето! Поздравите са изцяло за вас! Ползотворен уикенд ви желая!
  • Поздравления за хубавия стих, Виктория!

Избор на редактора

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...