23.08.2018 г., 19:54

Сродна душа

583 3 5

Колко красива е човешката душа,

когато опознаеш я отблизо, 

палитра от емоции е тя,

в нея няма грам циничност.

 

Колко е влюбчива и възпитана

когато я погалиш с разбраност, 

понякога дори едно намигване 

би стигнало да скрие своята вялост.

 

Когато срещне родстена душа

личи си, тя приказва другояче, 

оглежда се в нейните слова,

намерила съмишленик, другарче.

 

Ах. колко безрезервно се отдава

в нея няма капка хладина.

Любов душите (двете) им сплотява.

посяват мир, покълва добрина!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Виктория Тасева Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Миловидно!
  • Поздрави, Иржи!
  • Чудесно е да имаш сродна душа,тогава всичко изглежда по-топло,по-красиво,по-емоционално,по-добро.....Така е ,Виктория!
  • Благодаря ви Катя и Влади, а също и LiaNik, затова че харесахте стихчето! Поздравите са изцяло за вас! Ползотворен уикенд ви желая!
  • Поздравления за хубавия стих, Виктория!

Избор на редактора

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...