morphine_09 (Мирослав Георгиев) morphine_09 (Мирослав Георгиев)
1 40
Nov 27, 2022, 4:13 PM

Старата гара

  Poetry » Love, Other
1.1K 1 4

 

Чакам те там, на старата гара.

Ще дойдеш, защо ли се чудя?

Не ме оставяй, тънещ в забрава,

виждам те идваш или е заблуда?

 

Влакът нечакан за мене пристига.

Дали ме обичаш? Не знам, но боли.

Сърцето си дадох и то ли не стига?

Поглеждам отново, идваш, нали?

 

Крачка последна, станаха две.

Качвам се, защо не сме двама?

Озъртах се, гледах, ти не дойде,

но пак ще те чакам на старата гара.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Мирослав Георгиев All rights reserved.

Please rate anonymously and conscientiously.

Comments

  • morphine_09 (Мирослав Георгиев)
    morphine_09 (Мирослав Георгиев)
    Благодаря! Тепърва прохождам в писането и не мисля да спирам!
  • pastirkanaswetulki (Мария Панайотова)
    pastirkanaswetulki (Мария Панайотова)
    Очакването е винаги много мъчително, без значение от възрастта. Естествено е да си
    задаваш въпроса:
    "Сърцето си дадох и то ли не стига?"
    Харесва ми как пишеш, продължавай смело напред!
  • morphine_09 (Мирослав Георгиев)
    morphine_09 (Мирослав Георгиев)
    Благодаря, Скитница! Може би наистина е гарата на любовта!
  • Скитницa
    Скитницa
    Интересен стих! Може би това е Гарата на любовта?

    Но знай, ще дойде тя,
    а ти съвсем недей тъгува.
    Към теб ще подаде ръка
    в живота двама да пътувате.

    Хареса ми стихчето! Изпълнено е с тъга, любов и очакване!
    Поздравявам те!

Гарата на живота 🇧🇬

Подмина влакът моята гара.
На перона стоя си и чакам.
А гарата порутена, стара…
С ранени криле на птиците махам.
Пропуснах безброй влакове. ...
Скитницa
Скитницa
Poetry » Other
1.6K 3 13

Editor's choice

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Poetry 5.6K 5.0

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Poetry 5.7K 5.0

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Poetry 5.1K 5.0

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Poetry 4.1K 5.0

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Poetry 5K 5.0

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Poetry 4.9K 5.0