Чакам те там, на старата гара.
Ще дойдеш, защо ли се чудя?
Не ме оставяй, тънещ в забрава,
виждам те идваш или е заблуда?
Влакът нечакан за мене пристига.
Дали ме обичаш? Не знам, но боли.
Сърцето си дадох и то ли не стига?
Поглеждам отново, идваш, нали?
Крачка последна, станаха две.
Качвам се, защо не сме двама?
Озъртах се, гледах, ти не дойде,
но пак ще те чакам на старата гара.