Чакам те там, на старата гара.
Ще дойдеш, защо ли се чудя?
Не ме оставяй, тънещ в забрава,
виждам те идваш или е заблуда?
Влакът нечакан за мене пристига.
Дали ме обичаш? Не знам, но боли.
Сърцето си дадох и то ли не стига?
Поглеждам отново, идваш, нали?
Крачка последна, станаха две.
Качвам се, защо не сме двама?
Озъртах се, гледах, ти не дойде,
но пак ще те чакам на старата гара.
© Мирослав Георгиев All rights reserved.
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
