morphine_09 (Мирослав Георгиев)
40 101
Nov 27, 2022, 4:13 PM

Старата гара 

  Poetry » Love, Other
737 1 4

 

Чакам те там, на старата гара.

Ще дойдеш, защо ли се чудя?

Не ме оставяй, тънещ в забрава,

виждам те идваш или е заблуда?

 

Влакът нечакан за мене пристига.

Дали ме обичаш? Не знам, но боли.

Сърцето си дадох и то ли не стига?

Поглеждам отново, идваш, нали?

 

Крачка последна, станаха две.

Качвам се, защо не сме двама?

Озъртах се, гледах, ти не дойде,

но пак ще те чакам на старата гара.

© Мирослав Георгиев All rights reserved.

Свързани произведения
Гарата на живота
Скитницa Скитницa
Poetry » Other
Подмина влакът моята гара.
На перона стоя си и чакам.
А гарата порутена, стара…
С ранени криле на птиците махам.
Пропуснах безброй влакове. ...
  1107  3  13 
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
  • Благодаря! Тепърва прохождам в писането и не мисля да спирам!
  • Очакването е винаги много мъчително, без значение от възрастта. Естествено е да си
    задаваш въпроса:
    "Сърцето си дадох и то ли не стига?"
    Харесва ми как пишеш, продължавай смело напред!
  • Благодаря, Скитница! Може би наистина е гарата на любовта!
  • Интересен стих! Може би това е Гарата на любовта?

    Но знай, ще дойде тя,
    а ти съвсем недей тъгува.
    Към теб ще подаде ръка
    в живота двама да пътувате.

    Хареса ми стихчето! Изпълнено е с тъга, любов и очакване!
    Поздравявам те!
Random works
: ??:??