Старата гара
Чакам те там, на старата гара.
Ще дойдеш, защо ли се чудя?
Не ме оставяй, тънещ в забрава,
виждам те идваш или е заблуда?
Влакът нечакан за мене пристига.
Дали ме обичаш? Не знам, но боли.
Сърцето си дадох и то ли не стига?
Поглеждам отново, идваш, нали?
Крачка последна, станаха две.
Качвам се, защо не сме двама?
Озъртах се, гледах, ти не дойде,
но пак ще те чакам на старата гара.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Мирослав Георгиев Всички права запазени
