morphine_09 (Мирослав Георгиев)
40 106
27.11.2022 г., 16:13 ч.

Старата гара 

  Поезия » Любовна, Друга
625 1 4

 

Чакам те там, на старата гара.

Ще дойдеш, защо ли се чудя?

Не ме оставяй, тънещ в забрава,

виждам те идваш или е заблуда?

 

Влакът нечакан за мене пристига.

Дали ме обичаш? Не знам, но боли.

Сърцето си дадох и то ли не стига?

Поглеждам отново, идваш, нали?

 

Крачка последна, станаха две.

Качвам се, защо не сме двама?

Озъртах се, гледах, ти не дойде,

но пак ще те чакам на старата гара.

© Мирослав Георгиев Всички права запазени

Свързани произведения
Гарата на живота
Скитницa Скитницa
Поезия » Друга
Подмина влакът моята гара.
На перона стоя си и чакам.
А гарата порутена, стара…
С ранени криле на птиците махам.
Пропуснах безброй влакове. ...
  793  3  13 
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Благодаря! Тепърва прохождам в писането и не мисля да спирам!
  • Очакването е винаги много мъчително, без значение от възрастта. Естествено е да си
    задаваш въпроса:
    "Сърцето си дадох и то ли не стига?"
    Харесва ми как пишеш, продължавай смело напред!
  • Благодаря, Скитница! Може би наистина е гарата на любовта!
  • Интересен стих! Може би това е Гарата на любовта?

    Но знай, ще дойде тя,
    а ти съвсем недей тъгува.
    Към теб ще подаде ръка
    в живота двама да пътувате.

    Хареса ми стихчето! Изпълнено е с тъга, любов и очакване!
    Поздравявам те!
Предложения
: ??:??