6 нояб. 2022 г., 13:18  

Старите кучета

616 1 5

Старите кучета обикновено умират през есента, или пък ранна зима

Когато всичко се оголва и става скучно. 

И няма какво друго да правиш освен да скърбиш за старите приятели, подритвайки по улицата нападали листа.

Да човъркаш стари рани, или да слагаш на кантар своя и нечия чужда вина.

А младите кучета се раждат през пролетта. 

И идват с цялата си живост на пухкави дебели клоуни, очакващи един живот - игра.

Това е толкова непоклатимо и истинско кучешко прозрение.

Затова когато стане скучно, мрачно, сиво като зима, старите кучета си отиват. Лягат и заспиват.

 

Старите кучета гледат мъдро.

Защото са хапали хиляди неща.

Въобще не я мислят тая карантия, когаго нещо ги заболи.

Боли ги и толкова.

И когато тръгнат да умират те знаят, че играта свършва. 

Затова просто лягат и сънуват последната си пролет, докато капят есенни листа.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Svetoslav Vasilev Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...