6 nov 2022, 13:18  

Старите кучета

  Poesía » Otra
621 1 5

Старите кучета обикновено умират през есента, или пък ранна зима

Когато всичко се оголва и става скучно. 

И няма какво друго да правиш освен да скърбиш за старите приятели, подритвайки по улицата нападали листа.

Да човъркаш стари рани, или да слагаш на кантар своя и нечия чужда вина.

А младите кучета се раждат през пролетта. 

И идват с цялата си живост на пухкави дебели клоуни, очакващи един живот - игра.

Това е толкова непоклатимо и истинско кучешко прозрение.

Затова когато стане скучно, мрачно, сиво като зима, старите кучета си отиват. Лягат и заспиват.

 

Старите кучета гледат мъдро.

Защото са хапали хиляди неща.

Въобще не я мислят тая карантия, когаго нещо ги заболи.

Боли ги и толкова.

И когато тръгнат да умират те знаят, че играта свършва. 

Затова просто лягат и сънуват последната си пролет, докато капят есенни листа.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Svetoslav Vasilev Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...