Nov 6, 2022, 1:18 PM  

Старите кучета

  Poetry » Other
619 1 5

Старите кучета обикновено умират през есента, или пък ранна зима

Когато всичко се оголва и става скучно. 

И няма какво друго да правиш освен да скърбиш за старите приятели, подритвайки по улицата нападали листа.

Да човъркаш стари рани, или да слагаш на кантар своя и нечия чужда вина.

А младите кучета се раждат през пролетта. 

И идват с цялата си живост на пухкави дебели клоуни, очакващи един живот - игра.

Това е толкова непоклатимо и истинско кучешко прозрение.

Затова когато стане скучно, мрачно, сиво като зима, старите кучета си отиват. Лягат и заспиват.

 

Старите кучета гледат мъдро.

Защото са хапали хиляди неща.

Въобще не я мислят тая карантия, когаго нещо ги заболи.

Боли ги и толкова.

И когато тръгнат да умират те знаят, че играта свършва. 

Затова просто лягат и сънуват последната си пролет, докато капят есенни листа.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Svetoslav Vasilev All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...