18 июн. 2023 г., 12:11

Стихолечение

473 1 6

Когато ме нападнат мисли черни,
изпадам във униние безмерно,
пропадам във бездънни грозни бездни
и всичко вътре в мене става черно.

Когато ме разяжда отчаяние,
се чувствам като в гробищна могила,
сълзите ми са ножове мълчание
и нямам в тялото си и в душата сила.

Когато ме разкъсва мъка адска,
в часовника си виждам гилотина -
Тогава вземам своята тетрадка
и пиша стихове... с надежда да ми мине...

11.02.2018.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Георги Каменов Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Така е.
  • Всяка загуба откъсва по парче от сърцето ни. За това никога не минава...
    Мир на праха й...
  • Днес определено ще имам нужда от това, Пепи.
    Преди обяд научих една тъжна новина, за която подозирах, но ми се щеше да не е така.
    В по-добрия свят си е отишла една авторка, която уважавах, като човек и й се възхищавах, че въпреки борбата с болестта, винаги бе ведра, усмихната и заредена с оптимизъм.
    Мир на праха й.
  • Много близко:

    Когато ме обсеби самотата
    и търся кътче да се скрия от света,
    очи притварям, вдишвам тишината
    и пиша не със молив, а с душа.

    Когато се изгубя сред тълпата
    и търся пътеводната звезда,
    отново се потапям в тишината –
    сърцето ме повежда към брега.

    Когато ми убягва добротата
    и всичко гледам с черни очила,
    спасителният пояс ми подхвърля
    не кой да е, а любовта!

    Когато нищо друго нямам
    ни брод, ни път, нито звезда,
    остава вярата, че Теб те имам,
    и с Теб ще минем през света!
  • Помагат определено.
    Мерси за коментара, Антоанета.

Выбор редактора

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...