Jun 18, 2023, 12:11 PM

Стихолечение

476 1 6

Когато ме нападнат мисли черни,
изпадам във униние безмерно,
пропадам във бездънни грозни бездни
и всичко вътре в мене става черно.

Когато ме разяжда отчаяние,
се чувствам като в гробищна могила,
сълзите ми са ножове мълчание
и нямам в тялото си и в душата сила.

Когато ме разкъсва мъка адска,
в часовника си виждам гилотина -
Тогава вземам своята тетрадка
и пиша стихове... с надежда да ми мине...

11.02.2018.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Георги Каменов All rights reserved.

Comments

Comments

  • Така е.
  • Всяка загуба откъсва по парче от сърцето ни. За това никога не минава...
    Мир на праха й...
  • Днес определено ще имам нужда от това, Пепи.
    Преди обяд научих една тъжна новина, за която подозирах, но ми се щеше да не е така.
    В по-добрия свят си е отишла една авторка, която уважавах, като човек и й се възхищавах, че въпреки борбата с болестта, винаги бе ведра, усмихната и заредена с оптимизъм.
    Мир на праха й.
  • Много близко:

    Когато ме обсеби самотата
    и търся кътче да се скрия от света,
    очи притварям, вдишвам тишината
    и пиша не със молив, а с душа.

    Когато се изгубя сред тълпата
    и търся пътеводната звезда,
    отново се потапям в тишината –
    сърцето ме повежда към брега.

    Когато ми убягва добротата
    и всичко гледам с черни очила,
    спасителният пояс ми подхвърля
    не кой да е, а любовта!

    Когато нищо друго нямам
    ни брод, ни път, нито звезда,
    остава вярата, че Теб те имам,
    и с Теб ще минем през света!
  • Помагат определено.
    Мерси за коментара, Антоанета.

Editor's choice

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...