mislitel (Георги Каменов)
997 10211
Jun 18, 2023, 12:11 PM

Стихолечение 

  Poetry » Phylosophy, Other
181 1 6

Когато ме нападнат мисли черни,
изпадам във униние безмерно,
пропадам във бездънни грозни бездни
и всичко вътре в мене става черно.

Когато ме разяжда отчаяние,
се чувствам като в гробищна могила,
сълзите ми са ножове мълчание
и нямам в тялото си и в душата сила.

Когато ме разкъсва мъка адска,
в часовника си виждам гилотина -
Тогава вземам своята тетрадка
и пиша стихове... с надежда да ми мине...

11.02.2018.

© Георги Каменов All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
  • Така е.
  • Всяка загуба откъсва по парче от сърцето ни. За това никога не минава...
    Мир на праха й...
  • Днес определено ще имам нужда от това, Пепи.
    Преди обяд научих една тъжна новина, за която подозирах, но ми се щеше да не е така.
    В по-добрия свят си е отишла една авторка, която уважавах, като човек и й се възхищавах, че въпреки борбата с болестта, винаги бе ведра, усмихната и заредена с оптимизъм.
    Мир на праха й.
  • Много близко:

    Когато ме обсеби самотата
    и търся кътче да се скрия от света,
    очи притварям, вдишвам тишината
    и пиша не със молив, а с душа.

    Когато се изгубя сред тълпата
    и търся пътеводната звезда,
    отново се потапям в тишината –
    сърцето ме повежда към брега.

    Когато ми убягва добротата
    и всичко гледам с черни очила,
    спасителният пояс ми подхвърля
    не кой да е, а любовта!

    Когато нищо друго нямам
    ни брод, ни път, нито звезда,
    остава вярата, че Теб те имам,
    и с Теб ще минем през света!
  • Помагат определено.
    Мерси за коментара, Антоанета.
  • Така е Георги! Стиховете пречистват и ти олеква!
    Аз имим един - Самаспасение.
Random works
: ??:??