2 июн. 2023 г., 07:45

Стихоплодове

505 0 6
 

Стихчета-сирачета очакват
някой да се спре, да прочете,
някой да разплачат, да зарадват,
да разкрият своите светове.

Но животът следва своя ход -
Всеки бърза, никой не се спира.
Нямат нужда май от стихоплод
и надеждата във тях умира.

Стихчета-сирачета не чакат -
Вече са разбрали - няма кой -
участта си тихичко оплакват
и потъват... в вечния покой...

07.01.2021.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Георги Каменов Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Ахаха, то да беше само 1, здраве да е 🤣
    Ми, явно съм лош чичка и си нося последиците 😫🤣😫
  • Аз в друг смисъл го казах. Но няма значение.
    За мен стихчето е много мило.
  • В никакъв случай 😊
    Стихчето си има забавна история от друго място, но няма да я разказвам.
    Забавна... и леко тъжна всъщност...
    Мерси, Виолета.
  • Ядосал си някой
  • Жабок, благодаря ти от името на тях 😊

Выбор редактора

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...