2.06.2023 г., 7:45

Стихоплодове

503 0 6
 

Стихчета-сирачета очакват
някой да се спре, да прочете,
някой да разплачат, да зарадват,
да разкрият своите светове.

Но животът следва своя ход -
Всеки бърза, никой не се спира.
Нямат нужда май от стихоплод
и надеждата във тях умира.

Стихчета-сирачета не чакат -
Вече са разбрали - няма кой -
участта си тихичко оплакват
и потъват... в вечния покой...

07.01.2021.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Георги Каменов Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Ахаха, то да беше само 1, здраве да е 🤣
    Ми, явно съм лош чичка и си нося последиците 😫🤣😫
  • Аз в друг смисъл го казах. Но няма значение.
    За мен стихчето е много мило.
  • В никакъв случай 😊
    Стихчето си има забавна история от друго място, но няма да я разказвам.
    Забавна... и леко тъжна всъщност...
    Мерси, Виолета.
  • Ядосал си някой
  • Жабок, благодаря ти от името на тях 😊

Избор на редактора

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...