2.06.2023 г., 7:45

Стихоплодове

500 0 6
 

Стихчета-сирачета очакват
някой да се спре, да прочете,
някой да разплачат, да зарадват,
да разкрият своите светове.

Но животът следва своя ход -
Всеки бърза, никой не се спира.
Нямат нужда май от стихоплод
и надеждата във тях умира.

Стихчета-сирачета не чакат -
Вече са разбрали - няма кой -
участта си тихичко оплакват
и потъват... в вечния покой...

07.01.2021.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Георги Каменов Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Ахаха, то да беше само 1, здраве да е 🤣
    Ми, явно съм лош чичка и си нося последиците 😫🤣😫
  • Аз в друг смисъл го казах. Но няма значение.
    За мен стихчето е много мило.
  • В никакъв случай 😊
    Стихчето си има забавна история от друго място, но няма да я разказвам.
    Забавна... и леко тъжна всъщност...
    Мерси, Виолета.
  • Ядосал си някой
  • Жабок, благодаря ти от името на тях 😊

Избор на редактора

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...