2.06.2023 г., 7:45

Стихоплодове

504 0 6
 

Стихчета-сирачета очакват
някой да се спре, да прочете,
някой да разплачат, да зарадват,
да разкрият своите светове.

Но животът следва своя ход -
Всеки бърза, никой не се спира.
Нямат нужда май от стихоплод
и надеждата във тях умира.

Стихчета-сирачета не чакат -
Вече са разбрали - няма кой -
участта си тихичко оплакват
и потъват... в вечния покой...

07.01.2021.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Георги Каменов Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Ахаха, то да беше само 1, здраве да е 🤣
    Ми, явно съм лош чичка и си нося последиците 😫🤣😫
  • Аз в друг смисъл го казах. Но няма значение.
    За мен стихчето е много мило.
  • В никакъв случай 😊
    Стихчето си има забавна история от друго място, но няма да я разказвам.
    Забавна... и леко тъжна всъщност...
    Мерси, Виолета.
  • Ядосал си някой
  • Жабок, благодаря ти от името на тях 😊

Избор на редактора

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...