Jun 2, 2023, 7:45 AM

Стихоплодове

497 0 6
 

Стихчета-сирачета очакват
някой да се спре, да прочете,
някой да разплачат, да зарадват,
да разкрият своите светове.

Но животът следва своя ход -
Всеки бърза, никой не се спира.
Нямат нужда май от стихоплод
и надеждата във тях умира.

Стихчета-сирачета не чакат -
Вече са разбрали - няма кой -
участта си тихичко оплакват
и потъват... в вечния покой...

07.01.2021.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Георги Каменов All rights reserved.

Comments

Comments

  • Ахаха, то да беше само 1, здраве да е 🤣
    Ми, явно съм лош чичка и си нося последиците 😫🤣😫
  • Аз в друг смисъл го казах. Но няма значение.
    За мен стихчето е много мило.
  • В никакъв случай 😊
    Стихчето си има забавна история от друго място, но няма да я разказвам.
    Забавна... и леко тъжна всъщност...
    Мерси, Виолета.
  • Ядосал си някой
  • Жабок, благодаря ти от името на тях 😊

Editor's choice

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...