Кораб е стихът ми - одисеев...
Музата – изменчив океан,
мами го, отнема го от кея,
с приливи на страсти аленеещи
или с глъбинносиня, мека длан.
За моя стих перото е платно.
Лудеят римите – капризни ветрове...
Изникнали сред девствено безмълвие,
редят се бликащи от глъч, веселие,
красиви, екзотични брегове.
Поспира там... О, да, не са му чужди
тщеславни дарове, ни песните омайни, ...