Стихът ми - кораб одисеев
Кораб е стихът ми - одисеев...
Музата – изменчив океан,
мами го, отнема го от кея,
с приливи на страсти аленеещи
или с глъбинносиня, мека длан.
За моя стих перото е платно.
Лудеят римите – капризни ветрове...
Изникнали сред девствено безмълвие,
редят се бликащи от глъч, веселие,
красиви, екзотични брегове.
Поспира там... О, да, не са му чужди
тщеславни дарове, ни песните омайни,
селящи нови, неоткрити светове,
но къса сладостните, котвени въжета,
щом бяло, дълговечно тайнство
неистово го позове към онзи бряг,
единствен, жив и неподвластен,
където в пясъка на времева безбрежност
жени са идвали, очаквали, а босите нозе
оставили са неугасваща следа...
В стъпките им мънички маячно греят:
Пулсът на изстраданата нежност,
любов, протегнала молитвена ръка,
оброк, надежди, безнадеждност
и болка... Много болка и тъга.
Това е пристанът желан, за моя стих.
От тази тиха и пленителна нетленност
би тръгнал, грабнат от поредната вълна,
но пак ще се завръща неизменно,
отдаден, благодарен, възхитен...
в нозете на Любящата жена!
© Людмил Нешев All rights reserved.
