11 июн. 2009 г., 18:04

Сто бодливи таралежа

2.2K 0 11

Сто бодливи таралежа

наумиха си веднъж

облаче да хванат в мрежа,

след това нашир и длъж

с него в синьото небе

весело да полетят.

Честно казано, не бе

никак лесно. Всеки път

то им бягаше, но ето

чу ги ято чучулиги,

литна ниско над полето

и на облака качи ги.

Таралежите на воля

весело си поиграха,

ала как да слязат долу

да измислят не успяха.

Затова и днес в небето

често прелетните птички

срещат облаче, което

е покрито със бодлички.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Ангел Веселинов Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...