Сто бодливи таралежа
наумиха си веднъж
облаче да хванат в мрежа,
след това нашир и длъж
с него в синьото небе
весело да полетят.
Честно казано, не бе
никак лесно. Всеки път
то им бягаше, но ето
чу ги ято чучулиги,
литна ниско над полето
и на облака качи ги.
Таралежите на воля
весело си поиграха,
ала как да слязат долу
да измислят не успяха.
Затова и днес в небето
често прелетните птички
срещат облаче, което
е покрито със бодлички.
© Ангел Веселинов All rights reserved.
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
