Сто бодливи таралежа
наумиха си веднъж
облаче да хванат в мрежа,
след това нашир и длъж
с него в синьото небе
весело да полетят.
Честно казано, не бе
никак лесно. Всеки път
то им бягаше, но ето
чу ги ято чучулиги,
литна ниско над полето
и на облака качи ги.
Таралежите на воля
весело си поиграха,
ала как да слязат долу
да измислят не успяха.
Затова и днес в небето
често прелетните птички
срещат облаче, което
е покрито със бодлички.
© Ангел Веселинов All rights reserved.
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
