11.06.2009 г., 18:04

Сто бодливи таралежа

2.2K 0 11

Сто бодливи таралежа

наумиха си веднъж

облаче да хванат в мрежа,

след това нашир и длъж

с него в синьото небе

весело да полетят.

Честно казано, не бе

никак лесно. Всеки път

то им бягаше, но ето

чу ги ято чучулиги,

литна ниско над полето

и на облака качи ги.

Таралежите на воля

весело си поиграха,

ала как да слязат долу

да измислят не успяха.

Затова и днес в небето

често прелетните птички

срещат облаче, което

е покрито със бодлички.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Ангел Веселинов Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...