11.06.2009 г., 18:04

Сто бодливи таралежа

2.2K 0 11

Сто бодливи таралежа

наумиха си веднъж

облаче да хванат в мрежа,

след това нашир и длъж

с него в синьото небе

весело да полетят.

Честно казано, не бе

никак лесно. Всеки път

то им бягаше, но ето

чу ги ято чучулиги,

литна ниско над полето

и на облака качи ги.

Таралежите на воля

весело си поиграха,

ала как да слязат долу

да измислят не успяха.

Затова и днес в небето

често прелетните птички

срещат облаче, което

е покрито със бодлички.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Ангел Веселинов Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...