11.06.2009 г., 18:04

Сто бодливи таралежа

2.2K 0 11

Сто бодливи таралежа

наумиха си веднъж

облаче да хванат в мрежа,

след това нашир и длъж

с него в синьото небе

весело да полетят.

Честно казано, не бе

никак лесно. Всеки път

то им бягаше, но ето

чу ги ято чучулиги,

литна ниско над полето

и на облака качи ги.

Таралежите на воля

весело си поиграха,

ала как да слязат долу

да измислят не успяха.

Затова и днес в небето

често прелетните птички

срещат облаче, което

е покрито със бодлички.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Ангел Веселинов Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...