3 июн. 2007 г., 13:09

Сто години самота

Поэзия

2.6K 0 10

Сто години самота...
И само търсене
до втръсване,
като вода
в скали за пръсване
и без компас
за искане...
Разкъсван
от изисканост
и Лорд на себе си,
но без земи...
Ипотекирал
само края си
при теб...
Незадължаващо
като вертеп...
С последния абсент
започвам степ,
който не е за
танцуване...

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

idemidoidemi (Идеми Дойдеми)

и аз харесвам маркес

ето ти нещо, което би следвало да ти хареса, мисля си

http://liternet.bg/publish13/m_basheva/neka/sto.htm

2011-02-22T01:24:53+02:00
stenli499 (Станислава)

Самотата не отива на човек,чиито грехове са безконечни...по принцип!

2011-02-22T01:15:38+02:00
Етчи (Анета Саманлиева)

Много замислящо и дълбоко.

Поздрав и усмивка.

2007-06-05T20:10:03+03:00
пантера (Галя)

Който се преражда,така е

2007-06-04T10:35:11+03:00
Love (Ванина)

Ето,пак ми харесаПоздрав!

2007-06-03T21:53:50+03:00