Сто години самота
И само търсене
до втръсване,
като вода
в скали за пръсване
и без компас
за искане...
Разкъсван
от изисканост
и Лорд на себе си,
но без земи...
Ипотекирал
само края си
при теб...
Незадължаващо
като вертеп...
С последния абсент
започвам степ,
който не е за
танцуване...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Николай Драгиев Всички права запазени
Който се преражда,така е
Поздрав!