Сто години самота
И само търсене
до втръсване,
като вода
в скали за пръсване
и без компас
за искане...
Разкъсван
от изисканост
и Лорд на себе си,
но без земи...
Ипотекирал
само края си
при теб...
Незадължаващо
като вертеп...
С последния абсент
започвам степ,
който не е за
танцуване...
© Николай Драгиев All rights reserved.
Който се преражда,така е
Поздрав!