7 окт. 2009 г., 13:44
Прегърни ме, любов, целуни ме, любов!
Аз ще тръгна свободен по прашните друми.
На оковите тук бях довчерашен роб,
а от утре - просторът възсинкав между ни.
Сто слънца между нас, сто луни тънкороги
и развихрен Пегас в сто страни ще ме води.
Но сред път, уморен от поредни победи,
аз ще падна сразен от митичните веди;
от случаен куршум, секнал моята песен
по трънливия друм на златистата есен.
Полетял над Парнас, ще размахва крилата
моят верен Пегас, възвисил ми душата... ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход
Регистрация