Сто слънца между нас
Прегърни ме, любов, целуни ме, любов!
Аз ще тръгна свободен по прашните друми.
На оковите тук бях довчерашен роб,
а от утре - просторът възсинкав между ни.
Сто слънца между нас, сто луни тънкороги
и развихрен Пегас в сто страни ще ме води.
Но сред път, уморен от поредни победи,
аз ще падна сразен от митичните веди;
от случаен куршум, секнал моята песен
по трънливия друм на златистата есен.
Полетял над Парнас, ще размахва крилата
моят верен Пегас, възвисил ми душата...
Сто слънца между нас, сто луни тънкороги
ще следят ден и час сто пегасни заходи.
В тях ще търся безспир коридори към тебе,
към зелената шир и планинския гребен
и космична следа подир нас ще се точи -
да ни виждат децата и с пръстчета сочат...
Прегърни ме, любов, целуни ме, любов!
Аз ще тръгна свободен по прашните друми.
На оковите тук бях довчерашен роб,
а от утре - просторът възсинкав между ни.
© Иван Христов All rights reserved.
