21 нояб. 2008 г., 11:18

Стоновете на морето

2K 0 3
Можеш ли да чуеш стоновете на морето
тъй величествено и огромно,
а изпълнено с тъга...
Събрало в себе си тайни, отдавна забравени,
споделяло с душите нежни
своята безкрайна самота...
Едно могъщо цяло, съставено от мънички неща,
също като на хората съдбите,
животът бърз и неспокоен и надеждата безсмъртна,
че всеки заслужава любовта.
Милион мечти събрани, потънали дълбоко.
Някъде далече от брега.
    Тишина...
           

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Радина Симеонова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...