Nov 21, 2008, 11:18 AM

Стоновете на морето

2K 0 3
Можеш ли да чуеш стоновете на морето
тъй величествено и огромно,
а изпълнено с тъга...
Събрало в себе си тайни, отдавна забравени,
споделяло с душите нежни
своята безкрайна самота...
Едно могъщо цяло, съставено от мънички неща,
също като на хората съдбите,
животът бърз и неспокоен и надеждата безсмъртна,
че всеки заслужава любовта.
Милион мечти събрани, потънали дълбоко.
Някъде далече от брега.
    Тишина...
           

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Радина Симеонова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...