21.11.2008 г., 11:18

Стоновете на морето

2K 0 3
Можеш ли да чуеш стоновете на морето
тъй величествено и огромно,
а изпълнено с тъга...
Събрало в себе си тайни, отдавна забравени,
споделяло с душите нежни
своята безкрайна самота...
Едно могъщо цяло, съставено от мънички неща,
също като на хората съдбите,
животът бърз и неспокоен и надеждата безсмъртна,
че всеки заслужава любовта.
Милион мечти събрани, потънали дълбоко.
Някъде далече от брега.
    Тишина...
           

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Радина Симеонова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...