15 янв. 2020 г., 18:55

Стопени ледове

649 4 9

Върхове от лед, пиано.

Мъж, клавиши, любовта.

Еделвайс на неговото рамо.

Копнеж мечтан и песента.

 

Мелодия, любовни ноти.

Отсреща образ на жена.

Въпроси във очи сиротни.

Отговори в ангелска душа.

 

Магично бъдеще и двама.

Едничко цвете в две ръце.

Запазена любов след рана! 

Пиано, мъж, стопени ледове!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Цветето Б. Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Радвам се много, че ти е харесал този стих😊! Благодаря от сърце!
  • Като нарисувана картина е! Запазена любов след рана...Поздравления, много ми хареса!
  • Много благодаря за обобщителния и чудесен коментар! Благодаря и за хубавите пожелания! И ти бъди щастлив!
  • На няколко пъти се връщам към твоето стихотворение, Цвете! Опитвам се да го разгадая.Дълбока философска творба... Трудно се преглъща нанесена рана. Дори и да се прости, в подсъзнанието на наранения, болката остава за цял живот. Но нужно е да се освободи. Споделената... е по-лесно поносима, но следите остават... Колко много, много болка има в този свят...Тъгата се отразява и чете в очите!
    От сърце ти желая, Цвете, истинско щастие и сбъдване на мечтите ти!
  • И аз много ти благодаря за хубавите думи😊!

Выбор редактора

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...