15.01.2020 г., 18:55

Стопени ледове

645 4 9

Върхове от лед, пиано.

Мъж, клавиши, любовта.

Еделвайс на неговото рамо.

Копнеж мечтан и песента.

 

Мелодия, любовни ноти.

Отсреща образ на жена.

Въпроси във очи сиротни.

Отговори в ангелска душа.

 

Магично бъдеще и двама.

Едничко цвете в две ръце.

Запазена любов след рана! 

Пиано, мъж, стопени ледове!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Цветето Б. Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Радвам се много, че ти е харесал този стих😊! Благодаря от сърце!
  • Като нарисувана картина е! Запазена любов след рана...Поздравления, много ми хареса!
  • Много благодаря за обобщителния и чудесен коментар! Благодаря и за хубавите пожелания! И ти бъди щастлив!
  • На няколко пъти се връщам към твоето стихотворение, Цвете! Опитвам се да го разгадая.Дълбока философска творба... Трудно се преглъща нанесена рана. Дори и да се прости, в подсъзнанието на наранения, болката остава за цял живот. Но нужно е да се освободи. Споделената... е по-лесно поносима, но следите остават... Колко много, много болка има в този свят...Тъгата се отразява и чете в очите!
    От сърце ти желая, Цвете, истинско щастие и сбъдване на мечтите ти!
  • И аз много ти благодаря за хубавите думи😊!

Избор на редактора

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...