Jan 15, 2020, 6:55 PM

Стопени ледове

  Poetry » Love
646 4 9

Върхове от лед, пиано.

Мъж, клавиши, любовта.

Еделвайс на неговото рамо.

Копнеж мечтан и песента.

 

Мелодия, любовни ноти.

Отсреща образ на жена.

Въпроси във очи сиротни.

Отговори в ангелска душа.

 

Магично бъдеще и двама.

Едничко цвете в две ръце.

Запазена любов след рана! 

Пиано, мъж, стопени ледове!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Цветето Б. All rights reserved.

Comments

Comments

  • Радвам се много, че ти е харесал този стих😊! Благодаря от сърце!
  • Като нарисувана картина е! Запазена любов след рана...Поздравления, много ми хареса!
  • Много благодаря за обобщителния и чудесен коментар! Благодаря и за хубавите пожелания! И ти бъди щастлив!
  • На няколко пъти се връщам към твоето стихотворение, Цвете! Опитвам се да го разгадая.Дълбока философска творба... Трудно се преглъща нанесена рана. Дори и да се прости, в подсъзнанието на наранения, болката остава за цял живот. Но нужно е да се освободи. Споделената... е по-лесно поносима, но следите остават... Колко много, много болка има в този свят...Тъгата се отразява и чете в очите!
    От сърце ти желая, Цвете, истинско щастие и сбъдване на мечтите ти!
  • И аз много ти благодаря за хубавите думи😊!

Editor's choice

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...