29 янв. 2015 г., 17:44

Страничен поглед

801 0 4

Опитах се да ненавиждам

хитрините на живота

и се спънах

в собствените си очи.

Опитах се

да бъда

просто лоша -

разбрах че никога

не съм родила добрини.

Опитах се да бъда

с всички хора.

О, никога не съм била

така сама.

Не мога

              и не мога

                               и не мога...

и виждам -

всичко съм могла.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Северина Даниелова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Харесах!
  • Ирен, съгласна съм. С едно допълнение - избор на гледна точка.
    Мисана, радвам се че така звучи, защото е. Много внимавам с тези „О“-та и много мислих над това - за сега ще го оставя.
    Зависи от гледната точка, Николай. Това е единственото, което се опитвам да кажа. Благодаря.
    Гери, чак пък дете...
    Мир и Светлина -С
  • Звучи искрено. Добре е, че си осъзнала поне тези истини.
    Приемам текста ти като форма на разкаяние и като ново отправно начало за душата ти.
    Между другото и съвсем неангажиращо, не е лошо това "О" да премине в "Но". Мисля, че ще е само от полза роду.

    Поздрав!
  • Всъщност "не мога" е равно но "не искам",
    дори и да не го разбираме, дори и да не си признаваме.
    Винаги има и друг избор. Винаги ние решаваме -
    дори и избора си да не харесваме или пък в него да се съмняваме.

Выбор редактора

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...