29.01.2015 г., 17:44

Страничен поглед

802 0 4

Опитах се да ненавиждам

хитрините на живота

и се спънах

в собствените си очи.

Опитах се

да бъда

просто лоша -

разбрах че никога

не съм родила добрини.

Опитах се да бъда

с всички хора.

О, никога не съм била

така сама.

Не мога

              и не мога

                               и не мога...

и виждам -

всичко съм могла.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Северина Даниелова Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Харесах!
  • Ирен, съгласна съм. С едно допълнение - избор на гледна точка.
    Мисана, радвам се че така звучи, защото е. Много внимавам с тези „О“-та и много мислих над това - за сега ще го оставя.
    Зависи от гледната точка, Николай. Това е единственото, което се опитвам да кажа. Благодаря.
    Гери, чак пък дете...
    Мир и Светлина -С
  • Звучи искрено. Добре е, че си осъзнала поне тези истини.
    Приемам текста ти като форма на разкаяние и като ново отправно начало за душата ти.
    Между другото и съвсем неангажиращо, не е лошо това "О" да премине в "Но". Мисля, че ще е само от полза роду.

    Поздрав!
  • Всъщност "не мога" е равно но "не искам",
    дори и да не го разбираме, дори и да не си признаваме.
    Винаги има и друг избор. Винаги ние решаваме -
    дори и избора си да не харесваме или пък в него да се съмняваме.

Избор на редактора

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...