29.01.2015 г., 17:44

Страничен поглед

799 0 4

Опитах се да ненавиждам

хитрините на живота

и се спънах

в собствените си очи.

Опитах се

да бъда

просто лоша -

разбрах че никога

не съм родила добрини.

Опитах се да бъда

с всички хора.

О, никога не съм била

така сама.

Не мога

              и не мога

                               и не мога...

и виждам -

всичко съм могла.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Северина Даниелова Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Харесах!
  • Ирен, съгласна съм. С едно допълнение - избор на гледна точка.
    Мисана, радвам се че така звучи, защото е. Много внимавам с тези „О“-та и много мислих над това - за сега ще го оставя.
    Зависи от гледната точка, Николай. Това е единственото, което се опитвам да кажа. Благодаря.
    Гери, чак пък дете...
    Мир и Светлина -С
  • Звучи искрено. Добре е, че си осъзнала поне тези истини.
    Приемам текста ти като форма на разкаяние и като ново отправно начало за душата ти.
    Между другото и съвсем неангажиращо, не е лошо това "О" да премине в "Но". Мисля, че ще е само от полза роду.

    Поздрав!
  • Всъщност "не мога" е равно но "не искам",
    дори и да не го разбираме, дори и да не си признаваме.
    Винаги има и друг избор. Винаги ние решаваме -
    дори и избора си да не харесваме или пък в него да се съмняваме.

Избор на редактора

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...