terita (Теодора Атанасова)
294 525
4 мар. 2020 г., 08:19

Стремеж 

  Поэзия
1158 2 4

Планините, някак гордо извисени,

носят си величествено бремето.

Но понякога и те са победени

от капризите на времето.

 

Приятелите, като планините

с клоните си пазят ни от бури.

Нанесени по тялото ни синините...

болят от непредвидими удари.

 

И падаме, и ставаме по стръмното,

от подадена ръка подкрепяни.

Губим се... и страшно е във тъмното,

щом силите ни вече са изчерпани.

 

Тогава осъзнаваш, че си вече сам.

И трябва да пришпориш сетни сили.

Усещаш, някъде, високо той е там...

върхът на твоите усилия.

 

Въргаляш се в прегръдки с вихъра,

попадаш в тишината на въздушна яма.

И внезапно разгадаваш знаците на шифъра-

че горе, на върха, приятел няма!

© Теодора Атанасова Все права защищены

Произведение участвует в конкурсе:

"Само когато се отдалечиш от планината, можеш да видиш истинския й облик. Така е и с приятелите." »

6 место

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • terita (Теодора Атанасова)
    ОМГ... радвам се, че съм ви вдъхновила😍. Нямам търпение да видя стихотворението.
  • Не знам как да започна..., развълнувана съм от също така изключително силният коментар на vega666 (Младен Мисана). Сърдечно БЛАГОДАРЯ! Не очаквах такава оценка, благодаря. Желая повече достойни хора около Вас!

    Благодаря и на Eowyn_Kenobi (Irina Koleva) за нейният коментар, който пък във втората си част ме предизвика да напиша, съвсем набързо, второто стихотворение, което ще публикувам след малко. Постарах се да бъде също в темата. Човек каквото и да прави не бива да се отказва от любов, семейство, щастие. А целите са пътя към тези три неща!

    Благодаря ви!
  • Прекрасно е! "Горе, на върха, приятел няма"
    Някои хора игнорират личните си взаимоотношения си в името на успеха. Но дали си струва да достигнеш върха, ако така се отказваш от любовта, приятелството и простото човешко щастие?Дори когато става дума за висша цел (от каквито постоянно съм завладяна), хората, които обичаме, трябва да са на първо място.
  • "Тогава осъзнаваш, че си вече сам.
    И трябва да пришпориш сетни сили.
    Усещаш, някъде, високо той е там...
    върхът на твоите усилия.

    Въргаляш се в прегръдки с вихъра,
    попадаш в тишината на въздушна яма.
    И внезапно разгадаваш знаците на шифъра -
    че горе, на върха, приятел няма!"

    Великолепен и истинен стих с рядко силен финал. Поставям го в Любими и с радост гласувам за него. От личен опит съм се убедил, че колкото по-високо се изкачваш, толкова повече оредяват приятелите. Всъщност виждаш, че това не са никакви приятели, а предатели. Точно по тази причина написах и стихотворението си:

    https://otkrovenia.com/bg/stihove/poetyt-sam-sred-yudi

    На фона на едно огромно разочарование е по-добре да останеш сам, отколкото обграден от дребнави хорски душици. Да останеш сам - срещу върха!

    Ще се радвам, ако скромната ми подкрепа за това великолепно стихотворение допринесе макар и с малко то да се класира първо в конкурса. Поздравление за авторката!
Предложения
: ??:??