Стремеж

Поэзия

1.6K 2 4

Планините, някак гордо извисени,

носят си величествено бремето.

Но понякога и те са победени

от капризите на времето.

Приятелите, като планините

с клоните си пазят ни от бури.

Нанесени по тялото ни синините...

болят от непредвидими удари.

И падаме, и ставаме по стръмното,

от подадена ръка подкрепяни.

Губим се... и страшно е във тъмното,

щом силите ни вече са изчерпани.

Тогава осъзнаваш, че си вече сам.

И трябва да пришпориш сетни сили.

Усещаш, някъде, високо той е там...

върхът на твоите усилия.

Въргаляш се в прегръдки с вихъра,

попадаш в тишината на въздушна яма.

И внезапно разгадаваш знаците на шифъра-

че горе, на върха, приятел няма!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

Произведение участвует в конкурсе:

"Само когато се отдалечиш от планината, можеш да видиш истинския й облик. Така е и с приятелите."

6 место

Eowyn_Kenobi (irina)

terita (Теодора Атанасова)
ОМГ... радвам се, че съм ви вдъхновила😍. Нямам търпение да видя стихотворението.

2020-03-04T20:49:26+02:00
terita (Теодора Атанасова)

Не знам как да започна..., развълнувана съм от също така изключително силният коментар на vega666 (Младен Мисана). Сърдечно БЛАГОДАРЯ! Не очаквах такава оценка, благодаря. Желая повече достойни хора около Вас!

Благодаря и на Eowyn_Kenobi (Irina Koleva) за нейният коментар, който пък във втората си част ме предизвика да напиша, съвсем набързо, второто стихотворение, което ще публикувам след малко. Постарах се да бъде също в темата. Човек каквото и да прави не бива да се отказва от любов, семейство, щастие. А целите са пътя към тези три неща!

Благодаря ви!

2020-03-04T20:44:57+02:00
Eowyn_Kenobi (irina)

Прекрасно е! "Горе, на върха, приятел няма"
Някои хора игнорират личните си взаимоотношения си в името на успеха. Но дали си струва да достигнеш върха, ако така се отказваш от любовта, приятелството и простото човешко щастие?Дори когато става дума за висша цел (от каквито постоянно съм завладяна), хората, които обичаме, трябва да са на първо място.

2020-03-04T19:08:30+02:00
vega666 (Младен Мисана)

"Тогава осъзнаваш, че си вече сам.
И трябва да пришпориш сетни сили.
Усещаш, някъде, високо той е там...
върхът на твоите усилия.

Въргаляш се в прегръдки с вихъра,
попадаш в тишината на въздушна яма.
И внезапно разгадаваш знаците на шифъра -
че горе, на върха, приятел няма!"

Великолепен и истинен стих с рядко силен финал. Поставям го в Любими и с радост гласувам за него. От личен опит съм се убедил, че колкото по-високо се изкачваш, толкова повече оредяват приятелите. Всъщност виждаш, че това не са никакви приятели, а предатели. Точно по тази причина написах и стихотворението си:

https://otkrovenia.com/bg/stihove/poetyt-sam-sred-yudi

На фона на едно огромно разочарование е по-добре да останеш сам, отколкото обграден от дребнави хорски душици. Да останеш сам - срещу върха!

Ще се радвам, ако скромната ми подкрепа за това великолепно стихотворение допринесе макар и с малко то да се класира първо в конкурса. Поздравление за авторката!

2020-03-04T17:54:00+02:00