Планините, някак гордо извисени,
носят си величествено бремето.
Но понякога и те са победени
от капризите на времето.
Приятелите, като планините
с клоните си пазят ни от бури.
Нанесени по тялото ни синините...
болят от непредвидими удари.
И падаме, и ставаме по стръмното,
от подадена ръка подкрепяни.
Губим се... и страшно е във тъмното,
щом силите ни вече са изчерпани. ...