Студена тишина
Сега ли да говорим за любов и рани,
за принципните недоверия; и думи -
"дали наистина?". За чувства? Е, едва ли
ще стоплим тишината помежду ни.
Защо ли да си спомняме за лято,
опърлено от зима безгранична,
рисуващо безпаметност, когато
"Залипсва ми" не беше твърде лично.
И пак ли ще виним редовно времето?
Търпението понякога е лустро,
понякога е обич, ненавременна,
а друг път крие вакуум на чувства.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Геновева Христова Все права защищены
