Студена тишина
Сега ли да говорим за любов и рани,
за принципните недоверия; и думи -
"дали наистина?". За чувства? Е, едва ли
ще стоплим тишината помежду ни.
Защо ли да си спомняме за лято,
опърлено от зима безгранична,
рисуващо безпаметност, когато
"Залипсва ми" не беше твърде лично.
И пак ли ще виним редовно времето?
Търпението понякога е лустро,
понякога е обич, ненавременна,
а друг път крие вакуум на чувства.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Геновева Христова Всички права запазени
